Mar 23, 2006, 12:30 PM

Пътят към теб

  Poetry
976 0 10
Погубих себе си по онзи път към теб...
Чистотата на чувствата и искреността на човек
замряха там на онзи път водещ ме към теб.
Замряха и поривите,копнежите,надеждите отровени от хилядите страдания...
Мечтите-безпомощни избягаха от безбройните разочарования...
И сърцето е погребано там на онзи път-лежи в прахта
и моли:"Пощада!"
Прошка иска то от теб и твоята душа,
нежност и щастие за нас...
ЛЮБОВ,а по пътя НЕРАЗДЕЛНИ-ТИ и АЗ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
    Какво друго правиш в свободното си време?
    Въобще заета ли си с нещо?
  • Напълно съм съгласен, че ще загубят!
  • Писателче,те губят ако не го приемат
  • Днес го препрочитах и ми дойде следната идея:
    "...И сърцето ...погребано ... лежи в прахта и моли ...Прошка иска ... от теб ...,нежност и щастие ... "
    Това създадено от теб изречение (с моя помощ ) си е цяла една гравюра, създадена с думи!
  • Писателче,не съм го и предлагала за чалга текст ... ВТ,благодаря ти

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...