25 ago 2010, 9:32

Пътят на душата

  Poesía » Otra
1.1K 0 13

 

 

                 Как пътят към себе си да извървя,

                  пита моята изстрадала душа...

                  Ако разлистя мислите си

                  и ги полея с любов, дали ще поникне

                  нова вяра за по-добър живот...

                  ще я прегърна с две ръце да я спася от

                  вятъра суров, който връхлита върху нея...

                  Ще я поливам със сълзите си...

                  ще я докосна в мечтите си,

                  за да бъде въглена горещ, който

                  пари в гърдите ми...

                  И своя път душата си намери,

                  докоснала се до мига, че вярата

                  в хората е жива и нежно по-света

                  разстла се обич, мир и доброта...

                  Защото ние сме цветята на живота,

                  погалени от вселенската любов

                  и светът изглежда по-прекрасен,

                  обгърнат от любов, хармония и мир...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от все сърце,мили приятели!
  • "Как пътят към себе си да извървя,
    пита моята изстрадала душа...
    Ако разлистя мислите си и ги полея с любов,
    дали ще поникне нова вяра за по-добър живот..."
    И аз се питам все това.Поздравления,страхотно е!
  • Чудесно стихотворение!
    . . . и нежно по света
    разстла се обич, мир и доброта . . .
    Успех !
  • "Защото ние сме цветята на живота,"
    Много истина и красота има в стиха ти!
    Поздравления!
  • мъдро и красиво стихотворение...
    сърдечен поздрав, Катя.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...