Пътят на душата
Как пътят към себе си да извървя,
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот...
ще я прегърна с две ръце да я спася от
вятъра суров, който връхлита върху нея...
Ще я поливам със сълзите си...
ще я докосна в мечтите си,
за да бъде въглена горещ, който
пари в гърдите ми...
И своя път душата си намери,
докоснала се до мига, че вярата
в хората е жива и нежно по-света
разстла се обич, мир и доброта...
Защото ние сме цветята на живота,
погалени от вселенската любов
и светът изглежда по-прекрасен,
обгърнат от любов, хармония и мир...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
