1 dic 2007, 21:33

Пътят на една любов 

  Poesía » De amor
787 0 5
При мене ли дойде във онзи светъл ден?
Не знам, но бях се разтопила.
Прероди се любовта във мен.
Мислих си, че всичко бих простила.

Бяхме си щастливи двама.
Нереално хубаво ни бе.
Исках ти да ме обичаш само,
там, под приказното пурпурно небе.

Днес ми казваш: "Няма го пожарът вече,
останаха ми само въглените да пламтят,
забрави ме!" - ти накрая рече.
"За друга е създаден моят свят!"

Причината да бъда тъжна аз
е, че сърцето ми разбито стене.
Когато любовта си тръгна в този час,
болката откри убежище във мене.

Защо забрави нежното ми тяло?
Защо кошмари на душата ми дари?
Нали, уж, щяхме да сме вечно цяло?
Сърцето ми с раздялата не ще се примири.

Искам да опитам всичко да те върна.
В ада даже после да горя.
Не искам толкоз млада да посърна,
откъснат цвят съм - ще умра.

Ужасна болка в мен пулсира.
Опитвам се да ти простя.
Душата пламък във тъмата не намира.
"Мразя те!" - във тъмното крещя.

Не виждаш ли? Без теб сега умирам.
Лицето вехне в тъмнина.
Но няма аз да продължавам да събирам
подхвърлените ми, изпросени слова!

© Лейла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??