1.12.2007 г., 21:33

Пътят на една любов

975 0 5
При мене ли дойде във онзи светъл ден?
Не знам, но бях се разтопила.
Прероди се любовта във мен.
Мислих си, че всичко бих простила.

Бяхме си щастливи двама.
Нереално хубаво ни бе.
Исках ти да ме обичаш само,
там, под приказното пурпурно небе.

Днес ми казваш: "Няма го пожарът вече,
останаха ми само въглените да пламтят,
забрави ме!" - ти накрая рече.
"За друга е създаден моят свят!"

Причината да бъда тъжна аз
е, че сърцето ми разбито стене.
Когато любовта си тръгна в този час,
болката откри убежище във мене.

Защо забрави нежното ми тяло?
Защо кошмари на душата ми дари?
Нали, уж, щяхме да сме вечно цяло?
Сърцето ми с раздялата не ще се примири.

Искам да опитам всичко да те върна.
В ада даже после да горя.
Не искам толкоз млада да посърна,
откъснат цвят съм - ще умра.

Ужасна болка в мен пулсира.
Опитвам се да ти простя.
Душата пламък във тъмата не намира.
"Мразя те!" - във тъмното крещя.

Не виждаш ли? Без теб сега умирам.
Лицето вехне в тъмнина.
Но няма аз да продължавам да събирам
подхвърлените ми, изпросени слова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лейла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...