1.12.2007 г., 21:33

Пътят на една любов

976 0 5
При мене ли дойде във онзи светъл ден?
Не знам, но бях се разтопила.
Прероди се любовта във мен.
Мислих си, че всичко бих простила.

Бяхме си щастливи двама.
Нереално хубаво ни бе.
Исках ти да ме обичаш само,
там, под приказното пурпурно небе.

Днес ми казваш: "Няма го пожарът вече,
останаха ми само въглените да пламтят,
забрави ме!" - ти накрая рече.
"За друга е създаден моят свят!"

Причината да бъда тъжна аз
е, че сърцето ми разбито стене.
Когато любовта си тръгна в този час,
болката откри убежище във мене.

Защо забрави нежното ми тяло?
Защо кошмари на душата ми дари?
Нали, уж, щяхме да сме вечно цяло?
Сърцето ми с раздялата не ще се примири.

Искам да опитам всичко да те върна.
В ада даже после да горя.
Не искам толкоз млада да посърна,
откъснат цвят съм - ще умра.

Ужасна болка в мен пулсира.
Опитвам се да ти простя.
Душата пламък във тъмата не намира.
"Мразя те!" - във тъмното крещя.

Не виждаш ли? Без теб сега умирам.
Лицето вехне в тъмнина.
Но няма аз да продължавам да събирам
подхвърлените ми, изпросени слова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лейла Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....