1 дек. 2007 г., 21:33

Пътят на една любов

982 0 5
При мене ли дойде във онзи светъл ден?
Не знам, но бях се разтопила.
Прероди се любовта във мен.
Мислих си, че всичко бих простила.

Бяхме си щастливи двама.
Нереално хубаво ни бе.
Исках ти да ме обичаш само,
там, под приказното пурпурно небе.

Днес ми казваш: "Няма го пожарът вече,
останаха ми само въглените да пламтят,
забрави ме!" - ти накрая рече.
"За друга е създаден моят свят!"

Причината да бъда тъжна аз
е, че сърцето ми разбито стене.
Когато любовта си тръгна в този час,
болката откри убежище във мене.

Защо забрави нежното ми тяло?
Защо кошмари на душата ми дари?
Нали, уж, щяхме да сме вечно цяло?
Сърцето ми с раздялата не ще се примири.

Искам да опитам всичко да те върна.
В ада даже после да горя.
Не искам толкоз млада да посърна,
откъснат цвят съм - ще умра.

Ужасна болка в мен пулсира.
Опитвам се да ти простя.
Душата пламък във тъмата не намира.
"Мразя те!" - във тъмното крещя.

Не виждаш ли? Без теб сега умирам.
Лицето вехне в тъмнина.
Но няма аз да продължавам да събирам
подхвърлените ми, изпросени слова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лейла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...