Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет...
незарастващ през годините на нощни бдения...
с мисъл за мен... като лято предрéшена...
В лоното на розата осъмва една сълза.
© Павлина Петрова