Пътят на мечтите

omorfina (Красимира)
11 4

20 nov 2013, 20:38

Poesía » De amor

533 0 2

Поемам риска да те нямам,

поемам го със всички минуси,

лишавам се дори от патоса

на влюбените си усилия.

Поемам риска да те губя

ден подир ден в едно безвремие,

където може да се влюбя

в дете и птица. Пак във тебе.

Поемам риска да те нямам.

Кога ли всъщност съм те имала?

Една мечта, тъй дълго чакана,

превръща се във тежко минало.

И няма сълзи след раздялата,

и няма казано "Обичай ме!"

Защо тогава неизплакани

редя среднощ красиви стихове?

Защо в дъжда, умил стъклата ми,

прозират като лъч очите ти?

Защо? Кажи, след толкоз чакане

остават стъпкани мечтите ми?

Висят ненужно пред вратата ти

на съдбоносното ти вричане

в любов към друга. А в мъглата им

очите ми след теб изтичат...

Мълчиш. И въздухът мълчи. Смълчана е,

притихнала в тъга, душата ми...

Мечтите просто често сбъдват се

на други някого в съдбата му.

КРИ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.