Пътят на мечтите
Поемам риска да те нямам,
поемам го със всички минуси,
лишавам се дори от патоса
на влюбените си усилия.
Поемам риска да те губя
ден подир ден в едно безвремие,
където може да се влюбя
в дете и птица. Пак във тебе.
Поемам риска да те нямам.
Кога ли всъщност съм те имала?
Една мечта, тъй дълго чакана,
превръща се във тежко минало.
И няма сълзи след раздялата,
и няма казано "Обичай ме!"
Защо тогава неизплакани
редя среднощ красиви стихове?
Защо в дъжда, умил стъклата ми,
прозират като лъч очите ти?
Защо? Кажи, след толкоз чакане
остават стъпкани мечтите ми?
Висят ненужно пред вратата ти
на съдбоносното ти вричане
в любов към друга. А в мъглата им
очите ми след теб изтичат...
Мълчиш. И въздухът мълчи. Смълчана е,
притихнала в тъга, душата ми...
Мечтите просто често сбъдват се
на други някого в съдбата му.
КРИ
© Красимира All rights reserved.
