20 dic 2008, 10:10

Пътят на Недялко Йорданов

  Poesía » Otra
712 0 7
Моят челен опит в инцидентите
винаги ме връща в притеснението,
на кръстовище или на знак "Стоп" -
там някъде ме чака Недялко Йорданов.

Минавах годините, а аз страдах,
не бях засичал моя колега по призвание.
Колкото пъти минувачите нападах,
толкова оставах без него в отчаяние.

Един ден, когато бях навънка без колата,
видях го на пейката самотна да седи.
Дали този твърде силен удар за душата,
можеше и по-опасно да ме връхлети?

Да! Оказа се - истината по-жестока.
Недялко се бе отказал вече да пътува.
Толкова страх той имаше от младока,
който все с колата си го целува...

И пътят му, дали бе само до тука,
или ще го срещам още много пъти?
Недялко Йорданов - една весела поука,
която още дълго ще пътува в ума ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...