20 dic 2008, 10:10

Пътят на Недялко Йорданов

  Poesía » Otra
702 0 7
Моят челен опит в инцидентите
винаги ме връща в притеснението,
на кръстовище или на знак "Стоп" -
там някъде ме чака Недялко Йорданов.

Минавах годините, а аз страдах,
не бях засичал моя колега по призвание.
Колкото пъти минувачите нападах,
толкова оставах без него в отчаяние.

Един ден, когато бях навънка без колата,
видях го на пейката самотна да седи.
Дали този твърде силен удар за душата,
можеше и по-опасно да ме връхлети?

Да! Оказа се - истината по-жестока.
Недялко се бе отказал вече да пътува.
Толкова страх той имаше от младока,
който все с колата си го целува...

И пътят му, дали бе само до тука,
или ще го срещам още много пъти?
Недялко Йорданов - една весела поука,
която още дълго ще пътува в ума ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...