Dec 20, 2008, 10:10 AM

Пътят на Недялко Йорданов

  Poetry » Other
699 0 7
Моят челен опит в инцидентите
винаги ме връща в притеснението,
на кръстовище или на знак "Стоп" -
там някъде ме чака Недялко Йорданов.

Минавах годините, а аз страдах,
не бях засичал моя колега по призвание.
Колкото пъти минувачите нападах,
толкова оставах без него в отчаяние.

Един ден, когато бях навънка без колата,
видях го на пейката самотна да седи.
Дали този твърде силен удар за душата,
можеше и по-опасно да ме връхлети?

Да! Оказа се - истината по-жестока.
Недялко се бе отказал вече да пътува.
Толкова страх той имаше от младока,
който все с колата си го целува...

И пътят му, дали бе само до тука,
или ще го срещам още много пъти?
Недялко Йорданов - една весела поука,
която още дълго ще пътува в ума ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...