20 дек. 2008 г., 10:10

Пътят на Недялко Йорданов

713 0 7
Моят челен опит в инцидентите
винаги ме връща в притеснението,
на кръстовище или на знак "Стоп" -
там някъде ме чака Недялко Йорданов.

Минавах годините, а аз страдах,
не бях засичал моя колега по призвание.
Колкото пъти минувачите нападах,
толкова оставах без него в отчаяние.

Един ден, когато бях навънка без колата,
видях го на пейката самотна да седи.
Дали този твърде силен удар за душата,
можеше и по-опасно да ме връхлети?

Да! Оказа се - истината по-жестока.
Недялко се бе отказал вече да пътува.
Толкова страх той имаше от младока,
който все с колата си го целува...

И пътят му, дали бе само до тука,
или ще го срещам още много пъти?
Недялко Йорданов - една весела поука,
която още дълго ще пътува в ума ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...