19 may 2010, 14:22

Пътят на смъртта 

  Poesía » Otra
572 0 1

Слънцето пронизваше адски всички облаци в небето,
блещукаха сълзите, извиращи от сърцето.
Вятърът носеше листата
и съсипваше жестоко косата.

От дъжд, сълзи и тъга
образуваше се черна река,
сърцето потъваше в мрака,
не виждах изход от тъмнината.

Демоните искаха ми душата.
Мракът поглъщаше ме без пощада
и сама, без никаква подкрепа,
но с високо вдигната глава - поех по пътя на смъртта!

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Tvoia talant triabva da se razkrie pred sveta.
    Prodaljavai da tvori6.
    You are the best.
Propuestas
: ??:??