Слънцето пронизваше адски всички облаци в небето,
блещукаха сълзите, извиращи от сърцето.
Вятърът носеше листата
и съсипваше жестоко косата.
От дъжд, сълзи и тъга
образуваше се черна река,
сърцето потъваше в мрака,
не виждах изход от тъмнината.
Демоните искаха ми душата.
Мракът поглъщаше ме без пощада
и сама, без никаква подкрепа,
но с високо вдигната глава - поех по пътя на смъртта!