26 feb 2017, 23:45  

Пътят на успеха

  Poesía » Otra
518 0 0

                                               Пътят на успеха

                                  

                                              Съветва го мама:

                                              ,,Учи да не работиш,

                                              да станеш началник,

                                              да не се пòтиш!"

                                              Посочи му пътя

                                              от нулата до последна кота,

                                              точния маршрут

                                              в лабиринта на живота.

                                 

                                              ...И тръгна той по пътя.

                                              Смеси се с тълпата

                                              и без да се бави

                                              започна борбата...

                         

                                              Блъска с лакти,

                                              подлага крак,

                                              посочи невинни

                                              за виновни, за враг.

                                              С лъжата приятел стана,

                                              на истината показа пръста,

                                              нанесе удари

                                              на много под кръста,

                                              майсторски използва

                                              доноса, комплота

                                              и успя...

                                              Успя в живота.

                             

                                              Полетя на високо,

                                              над всички извиси се,

                                              на задруга от ,,ангели"

                                              за шеф уреди се.

                                              Тогава погледна

                                              надолу от височината

                                              и тълпата от хора

                                              видя в далечината.

                                              Едни, застанали чинно,

                                              чакаха за заслуга

                                              награда да получат

                                              от ,,ангелската" задруга.

                                              Други стояха,

                                              целите в кал,

                                              в канавките на пътя,

                                              по който той,

                                              бе вървял.

                         

                                               А някъде там,

                                               назад в тълпата,

                                               кандидат за шеф

                                               започнал бе борбата!   

                           

                                           

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...