26 февр. 2017 г., 23:45  

Пътят на успеха

521 0 0

                                               Пътят на успеха

                                  

                                              Съветва го мама:

                                              ,,Учи да не работиш,

                                              да станеш началник,

                                              да не се пòтиш!"

                                              Посочи му пътя

                                              от нулата до последна кота,

                                              точния маршрут

                                              в лабиринта на живота.

                                 

                                              ...И тръгна той по пътя.

                                              Смеси се с тълпата

                                              и без да се бави

                                              започна борбата...

                         

                                              Блъска с лакти,

                                              подлага крак,

                                              посочи невинни

                                              за виновни, за враг.

                                              С лъжата приятел стана,

                                              на истината показа пръста,

                                              нанесе удари

                                              на много под кръста,

                                              майсторски използва

                                              доноса, комплота

                                              и успя...

                                              Успя в живота.

                             

                                              Полетя на високо,

                                              над всички извиси се,

                                              на задруга от ,,ангели"

                                              за шеф уреди се.

                                              Тогава погледна

                                              надолу от височината

                                              и тълпата от хора

                                              видя в далечината.

                                              Едни, застанали чинно,

                                              чакаха за заслуга

                                              награда да получат

                                              от ,,ангелската" задруга.

                                              Други стояха,

                                              целите в кал,

                                              в канавките на пътя,

                                              по който той,

                                              бе вървял.

                         

                                               А някъде там,

                                               назад в тълпата,

                                               кандидат за шеф

                                               започнал бе борбата!   

                           

                                           

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...