17 nov 2018, 21:05

Пътят над бездната

  Poesía
461 0 0

Има път  над бездна зловеща разлян,

като мост дървен над тъмнина.

Там шумът на куршум е изстрелян

леден вятър захапва до кокал стена.

 

Като мост дървен над буйна река

има път  над бездна зловеща разлян,

със усмивка надменна за наивността

там водата те гледа с поглед презрян.

 

Като мост дървен и тесен към вечността

има път над бездна  нечута разлян.

Път на  неволи страдания и самота

с кръв, сълзи и презрение този път е постлан.

 

И малцина по него пристъпват

страх и съмнения грозно крещят.

Някой  решават  и обратно се връщат,

 други пропадат, верните до края вървят.

 

Има път над бездна тъмна разлян,

като мост дървен изкъпан във Светлина.

И дори със кървящи нозе и ранени ръце

той побеждава смъртта и отвежда в  дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...