18 dic 2009, 17:02

Пътят не е важен... Върви!

1.2K 0 16

*          *          *


Говорело се - горе в планината,

близо някъде или пък на върха,

били съкровищата на земята,

на златото и... на духа.

Запътили се пътници различни,

тръгнали от цялата земя,

уверени - надъхани - себични,

стигнали полите на върха.

Имало там пътища безбройни...

Започнали се  спорове, нападки -

сред пътищата толкоз многобройни

кой от тях ли е... най-краткият?!...

Решили местните да питат,

говорели във сèлото със хора

и всички казвали им да опитат,

че всеки път извеждал до простора...

И отново те пред пътищата спрели,

отново впуснали се в спорове,

а от върха, учудени и онемели,

слушали невярващите бòрове...



*          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...