* * *
Говорело се - горе в планината,
близо някъде или пък на върха,
били съкровищата на земята,
на златото и... на духа.
Запътили се пътници различни,
тръгнали от цялата земя,
уверени - надъхани - себични,
стигнали полите на върха.
Имало там пътища безбройни...
Започнали се спорове, нападки -
сред пътищата толкоз многобройни
кой от тях ли е... най-краткият?!...
Решили местните да питат,
говорели във сèлото със хора
и всички казвали им да опитат,
че всеки път извеждал до простора...
И отново те пред пътищата спрели,
отново впуснали се в спорове,
а от върха, учудени и онемели,
слушали невярващите бòрове...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
какво ще ни остане, обаче...