18 дек. 2009 г., 17:02

Пътят не е важен... Върви!

1.2K 0 16

*          *          *


Говорело се - горе в планината,

близо някъде или пък на върха,

били съкровищата на земята,

на златото и... на духа.

Запътили се пътници различни,

тръгнали от цялата земя,

уверени - надъхани - себични,

стигнали полите на върха.

Имало там пътища безбройни...

Започнали се  спорове, нападки -

сред пътищата толкоз многобройни

кой от тях ли е... най-краткият?!...

Решили местните да питат,

говорели във сèлото със хора

и всички казвали им да опитат,

че всеки път извеждал до простора...

И отново те пред пътищата спрели,

отново впуснали се в спорове,

а от върха, учудени и онемели,

слушали невярващите бòрове...



*          *          *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...