vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 850
18 mar 2012, 17:46

Пътят стар 

  Poesía » De amor
734 0 5

Изминавам пътя стар, така познат,

осеян с миналото на нашата любов.

Потъпкан път, облят във прах,

една частица от нашия живот.

 

Пътя, който ние извървяхме,

за да се срещнат нашите души.

Там по пътечката вървяхме,

през горичката с големите липи.

 

Помниш ли пътечката с тревата,

забрави ли и стария ни бук.

Как спирахме се под луната,

на пънчето сядахме един до друг.

 

Сигурно си забравил пътя под луната,

не си го изминавал отдавна ти.

Забравил си вече бука и липата,

забравил си и мен, нали?

 

Къде да те потърся, аз не зная,

като забравил си ме вече ти.

Има ли смисъл за тебе да мечтая,

като всичко забравил си, нали?

 

Минавам пак по пътя прашен,

оглеждам, но теб те няма вече.

Остана само мракът тъмен, страшен,

обгърнал студената и мрачна вечер.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосна ме!Не тъгувай погледни нагоре и виж, за тебе светят звездите тази вечер!Поздрвления!
  • "Вървяхме-извървяхме" не е рима, а повторение. Луната и букът също се повтарят по два пъти в рамките на две-три изречения. Аз мисля, Ванче, че грешката ти е, че използваш прекалено изтъркани фрази, от което опитите ти за поезия не се получават. По-добре търси свои собствени изразни средства, които да показват твоята индивидуалност. Желя ти успех!
  • Със сигурност помни всичко...
    Красив стих! Поздрави!
    Бъди вдъхновена!
  • Благодаря Ви!
  • Не губи надеждата! Поздрави, Ива!
Propuestas
: ??:??