Пътят стар
Изминавам пътя стар, така познат,
осеян с миналото на нашата любов.
Потъпкан път, облят във прах,
една частица от нашия живот.
Пътя, който ние извървяхме,
за да се срещнат нашите души.
Там по пътечката вървяхме,
през горичката с големите липи.
Помниш ли пътечката с тревата,
забрави ли и стария ни бук.
Как спирахме се под луната,
на пънчето сядахме един до друг.
Сигурно си забравил пътя под луната,
не си го изминавал отдавна ти.
Забравил си вече бука и липата,
забравил си и мен, нали?
Къде да те потърся, аз не зная,
като забравил си ме вече ти.
Има ли смисъл за тебе да мечтая,
като всичко забравил си, нали?
Минавам пак по пътя прашен,
оглеждам, но теб те няма вече.
Остана само мракът тъмен, страшен,
обгърнал студената и мрачна вечер.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
