valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
5 feb 2007, 0:38

Р А З М И С Ъ Л

  Poesía
773 0 11

 

Омръзнаха ми тайните ни срещи,

джина във крайпътни кафенета,

страха, със който скришом се поглеждаме

след боя на пияните момчета...

 

Омръзнаха ми белите недели,

раздрънканите релси на трамвая,

звездите, всяка вечер недопрели

със блясъка самотната ми стая...

 

Омръзнаха ми скучните сезони,

безкрайната цикличност в календара,

ютията за мъжки панталони,

досадното бръмчене на комара...

 

Не ми омръзна само тишината,

и ехото кънтящо - свобода.

Безкрайната пътека на реката,

вълшебството на името жена!!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0