Feb 5, 2007, 12:38 AM

Р А З М И С Ъ Л

  Poetry
775 0 11

 

Омръзнаха ми тайните ни срещи,

джина във крайпътни кафенета,

страха, със който скришом се поглеждаме

след боя на пияните момчета...

 

Омръзнаха ми белите недели,

раздрънканите релси на трамвая,

звездите, всяка вечер недопрели

със блясъка самотната ми стая...

 

Омръзнаха ми скучните сезони,

безкрайната цикличност в календара,

ютията за мъжки панталони,

досадното бръмчене на комара...

 

Не ми омръзна само тишината,

и ехото кънтящо - свобода.

Безкрайната пътека на реката,

вълшебството на името жена!!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...