Р А З М И С Ъ Л
Омръзнаха ми тайните ни срещи,
джина във крайпътни кафенета,
страха, със който скришом се поглеждаме
след боя на пияните момчета...
Омръзнаха ми белите недели,
раздрънканите релси на трамвая,
звездите, всяка вечер недопрели
със блясъка самотната ми стая...
Омръзнаха ми скучните сезони,
безкрайната цикличност в календара,
ютията за мъжки панталони,
досадното бръмчене на комара...
Не ми омръзна само тишината,
и ехото кънтящо - свобода.
Безкрайната пътека на реката,
вълшебството на името жена!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
