6 ene 2008, 1:29

Радост

  Poesía
1.1K 0 3

Не е преструвка, нито лъжа,
а блика отвътре, от моята чиста душа.
Искам да викам, дори да крещя,
разберете ме всички, няма лъжа.


Радост голяма е всичко това
и лентата днес непрестанно въртя,
и детския плач, и първия звън,
и първа любов, и първия марш.
И винаги първи ще бъде за мен,
защото е син първо роден.


И ето го, днес застава пред мен,
о, не, той е вече стъпало над мен,
сълзите се стичат по мойто лице,
бакалавър е вече мойто момче!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кичка Сачарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...