Jan 6, 2008, 1:29 AM

Радост

  Poetry
1.1K 0 3

Не е преструвка, нито лъжа,
а блика отвътре, от моята чиста душа.
Искам да викам, дори да крещя,
разберете ме всички, няма лъжа.


Радост голяма е всичко това
и лентата днес непрестанно въртя,
и детския плач, и първия звън,
и първа любов, и първия марш.
И винаги първи ще бъде за мен,
защото е син първо роден.


И ето го, днес застава пред мен,
о, не, той е вече стъпало над мен,
сълзите се стичат по мойто лице,
бакалавър е вече мойто момче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кичка Сачарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...