15 sept 2007, 8:38

Радостна емоция

  Poesía
721 0 4

Лист от клона се откъсна,

капка дъжд от облак пръсна,

пеперуда от цветенце литна,

Слънцето ми се усмихна.

 

Зрънце тежко мравка носи,

жабите подскачат боси,

мъглата се разхожда по полята,

щуреца свири ми соната.

 

Вятър аромати ми навява,

Балканът песни ми припява,

а реките хладни и велики,

свойте тайни ми разкриха.

 

Морето в плитката вода,

ми показа красота,

островът огря се от луната,

и прогони самотата.

 

Цялата земя велика,

Любовта при мен извика,

искам да ви кажа само:

по-щастлив от мене няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...