15.09.2007 г., 8:38

Радостна емоция

723 0 4

Лист от клона се откъсна,

капка дъжд от облак пръсна,

пеперуда от цветенце литна,

Слънцето ми се усмихна.

 

Зрънце тежко мравка носи,

жабите подскачат боси,

мъглата се разхожда по полята,

щуреца свири ми соната.

 

Вятър аромати ми навява,

Балканът песни ми припява,

а реките хладни и велики,

свойте тайни ми разкриха.

 

Морето в плитката вода,

ми показа красота,

островът огря се от луната,

и прогони самотата.

 

Цялата земя велика,

Любовта при мен извика,

искам да ви кажа само:

по-щастлив от мене няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....