15 сент. 2007 г., 08:38

Радостна емоция

724 0 4

Лист от клона се откъсна,

капка дъжд от облак пръсна,

пеперуда от цветенце литна,

Слънцето ми се усмихна.

 

Зрънце тежко мравка носи,

жабите подскачат боси,

мъглата се разхожда по полята,

щуреца свири ми соната.

 

Вятър аромати ми навява,

Балканът песни ми припява,

а реките хладни и велики,

свойте тайни ми разкриха.

 

Морето в плитката вода,

ми показа красота,

островът огря се от луната,

и прогони самотата.

 

Цялата земя велика,

Любовта при мен извика,

искам да ви кажа само:

по-щастлив от мене няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Стойчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...