Sep 15, 2007, 8:38 AM

Радостна емоция

  Poetry
722 0 4

Лист от клона се откъсна,

капка дъжд от облак пръсна,

пеперуда от цветенце литна,

Слънцето ми се усмихна.

 

Зрънце тежко мравка носи,

жабите подскачат боси,

мъглата се разхожда по полята,

щуреца свири ми соната.

 

Вятър аромати ми навява,

Балканът песни ми припява,

а реките хладни и велики,

свойте тайни ми разкриха.

 

Морето в плитката вода,

ми показа красота,

островът огря се от луната,

и прогони самотата.

 

Цялата земя велика,

Любовта при мен извика,

искам да ви кажа само:

по-щастлив от мене няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...