Sep 15, 2007, 8:38 AM

Радостна емоция

  Poetry
726 0 4

Лист от клона се откъсна,

капка дъжд от облак пръсна,

пеперуда от цветенце литна,

Слънцето ми се усмихна.

 

Зрънце тежко мравка носи,

жабите подскачат боси,

мъглата се разхожда по полята,

щуреца свири ми соната.

 

Вятър аромати ми навява,

Балканът песни ми припява,

а реките хладни и велики,

свойте тайни ми разкриха.

 

Морето в плитката вода,

ми показа красота,

островът огря се от луната,

и прогони самотата.

 

Цялата земя велика,

Любовта при мен извика,

искам да ви кажа само:

по-щастлив от мене няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...