21 jun 2018, 8:47

Радостта на Пена

1.2K 3 4

Obra no adecuada para menores de 18 años

(из цикъла "Вицове в рими")

Тя, случката, станала в село Простора.
Семейство от Алфа Кентавър след скок 
в пространството, плавно се спуснали в двора
на Вуте и Пена. След първия шок,

по нашенски Вуте далечните гости
в дома си поканил. Похапнали вкусно.
Макар да било през великите пости,
тя, Пена приготвила гозби изкусни.

От избата Вуте ракия наливал,
донасял и вино... и яли, и пили...
А сетне, когато решили щастливи
да лягат, партньорите свои сменили.

Съседни кревати в семейната спалня 
поставили. Легнали. Вуте обаче
чул Пена, сред звуците най-тривиални
как тихо трикратно разсмяла се в здрача.

На другата сутрин щастливи излитат
към Алфа Кентавър далечните гости,
а Вуте жена си ревниво попитал;
“Бе ти, що така се кикотеше снощи?”

“Защото когато си легнахме, оня
извади едноооо... само три сантиметра...
Тогава за пръв път разсмях се, но помня,
че той си подръпна ушите и, ето...

онуй му порасна към трийсет сантима!
Повторно доволна засмях се тогава.
А третия път бе когато, любими,
жена му ушите ти дърпаше здраво!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...