3 feb 2017, 13:02

Радостта на времето 

  Poesía » De amor, Verso libre
501 1 4

Не ме забравяй!

Не ме изгубвай

в пясъците на времето!

Търси ме в песента на славея.

А ти ще ме викаш и искаш в живота.

Аз като песен ще спра до тебе,

ще се превърна в тихичък ветрец

и ще те галя, ще те искам.

Ще полетим двама към висините,

нищо няма да ни спре в мига.

Ще разцъфтят белите кокичета,

минзухарите ще се жълтеят.

И слънцето ще спре във възхита

на пролетните картини на поляните.

А огрени сърцата ни ще пърхат

от радостта на времето.

Любовта тихо ще шепне:

Обичам те! Обичам те!

И никога няма да има забрава.

Ще спрем само в радостта на времето.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??