Радостта на времето

Feb 3, 2017, 1:02 PM

Poetry » Love, Free verse

448 1 4

Не ме забравяй!

Не ме изгубвай

в пясъците на времето!

Търси ме в песента на славея.

А ти ще ме викаш и искаш в живота.

Аз като песен ще спра до тебе,

ще се превърна в тихичък ветрец

и ще те галя, ще те искам.

Ще полетим двама към висините,

нищо няма да ни спре в мига.

Ще разцъфтят белите кокичета,

минзухарите ще се жълтеят.

И слънцето ще спре във възхита

на пролетните картини на поляните.

А огрени сърцата ни ще пърхат

от радостта на времето.

Любовта тихо ще шепне:

Обичам те! Обичам те!

И никога няма да има забрава.

Ще спрем само в радостта на времето.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-04T00:31:08+02:00

Благодаря Младен за коментара
vega666 (Младен Мисана)

2017-02-03T23:24:44+02:00

"Ще спрем само в радостта на времето."

Ценна находка. Поздравление, Йонка!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-03T21:53:16+02:00

Благодаря ти Силве за коментара.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-02-03T19:20:40+02:00

Любовта е двигателят на Вселената,а твоят е много мощен Йонче,хареса ми!