Радостта на времето
Не ме забравяй!
Не ме изгубвай
в пясъците на времето!
Търси ме в песента на славея.
А ти ще ме викаш и искаш в живота.
Аз като песен ще спра до тебе,
ще се превърна в тихичък ветрец
и ще те галя, ще те искам.
Ще полетим двама към висините,
нищо няма да ни спре в мига.
Ще разцъфтят белите кокичета,
минзухарите ще се жълтеят.
И слънцето ще спре във възхита
на пролетните картини на поляните.
А огрени сърцата ни ще пърхат
от радостта на времето.
Любовта тихо ще шепне:
Обичам те! Обичам те!
И никога няма да има забрава.
Ще спрем само в радостта на времето.
© Йонка Янкова All rights reserved.
