16 feb 2007, 11:19

Раэочарование...

  Poesía
1.3K 0 3
Как тежко е да се почустваш ненужен, излишен на света.
С тъмнина в живота да пристъпваш, да бъде тъмна любовта.

Сълзи горещи капят от очите
и устните беэмълвно да проклинат:
"В ада нека всички да горят те
и от любов нещастна да загинат!"

Лицето бледо е, с мъка покрито.
Очите хлътнали със сълзи напоени.
Сърцето стенещо в болка обвито.
Ръцете - свити, кървящи, наранени.

И плаче всичко в мене
и цялата от обич съм обляна.
Последна обич в сърцето стене.
От тебе исках аз да съм желана.

И колко ужасно е да чуе моето сърце,
че женен си ти за друга.
Като гръм от ясното небе
разбрах, че имаш ти съпруга.

Разбрах и дълго аз се смях,
смях се от мъка, за да не заплача!
Но вътрешно в себе си се разпилях.
Към смъртта едва да не закрача.

Желая щастие в живота ти да има,
въпреки че това бяха мойте мечти.
Да бъде тя твоята любима,
щастлив дано да бъдеш ти!

И времето не ще да излекува
раните дълбоки на сърцето.
Но бурната любов не се страхува,
за жалост всичко е проклето!!!


                                                       Посветено на Митко

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грета Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За целия свят може да си никой,но за един човек да си целия свят.
    Потърси го и и когато го намериш НЕГО -ИСТИНСКИЯ му подари чувствената си и нежна душа.Не страдай,не си струва.От къде знам ли???
    Знам защото и аз се "смях за да не заплача".
  • много хубаво и чувствено хареса ми
  • ...,който не те заслужава.Ненужна и излишна не може да бъдеш!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...