16 feb 2007, 11:19

Раэочарование... 

  Poesía
963 0 3
Как тежко е да се почустваш ненужен, излишен на света.
С тъмнина в живота да пристъпваш, да бъде тъмна любовта.

Сълзи горещи капят от очите
и устните беэмълвно да проклинат:
"В ада нека всички да горят те
и от любов нещастна да загинат!"

Лицето бледо е, с мъка покрито.
Очите хлътнали със сълзи напоени.
Сърцето стенещо в болка обвито.
Ръцете - свити, кървящи, наранени.

И плаче всичко в мене
и цялата от обич съм обляна.
Последна обич в сърцето стене.
От тебе исках аз да съм желана.

И колко ужасно е да чуе моето сърце,
че женен си ти за друга.
Като гръм от ясното небе
разбрах, че имаш ти съпруга.

Разбрах и дълго аз се смях,
смях се от мъка, за да не заплача!
Но вътрешно в себе си се разпилях.
Към смъртта едва да не закрача.

Желая щастие в живота ти да има,
въпреки че това бяха мойте мечти.
Да бъде тя твоята любима,
щастлив дано да бъдеш ти!

И времето не ще да излекува
раните дълбоки на сърцето.
Но бурната любов не се страхува,
за жалост всичко е проклето!!!


                                                       Посветено на Митко

© Грета Стоилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За целия свят може да си никой,но за един човек да си целия свят.
    Потърси го и и когато го намериш НЕГО -ИСТИНСКИЯ му подари чувствената си и нежна душа.Не страдай,не си струва.От къде знам ли???
    Знам защото и аз се "смях за да не заплача".
  • много хубаво и чувствено хареса ми
  • ...,който не те заслужава.Ненужна и излишна не може да бъдеш!!!
Propuestas
: ??:??