16.02.2007 г., 11:19

Раэочарование...

1.3K 0 3
Как тежко е да се почустваш ненужен, излишен на света.
С тъмнина в живота да пристъпваш, да бъде тъмна любовта.

Сълзи горещи капят от очите
и устните беэмълвно да проклинат:
"В ада нека всички да горят те
и от любов нещастна да загинат!"

Лицето бледо е, с мъка покрито.
Очите хлътнали със сълзи напоени.
Сърцето стенещо в болка обвито.
Ръцете - свити, кървящи, наранени.

И плаче всичко в мене
и цялата от обич съм обляна.
Последна обич в сърцето стене.
От тебе исках аз да съм желана.

И колко ужасно е да чуе моето сърце,
че женен си ти за друга.
Като гръм от ясното небе
разбрах, че имаш ти съпруга.

Разбрах и дълго аз се смях,
смях се от мъка, за да не заплача!
Но вътрешно в себе си се разпилях.
Към смъртта едва да не закрача.

Желая щастие в живота ти да има,
въпреки че това бяха мойте мечти.
Да бъде тя твоята любима,
щастлив дано да бъдеш ти!

И времето не ще да излекува
раните дълбоки на сърцето.
Но бурната любов не се страхува,
за жалост всичко е проклето!!!


                                                       Посветено на Митко

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грета Стоилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За целия свят може да си никой,но за един човек да си целия свят.
    Потърси го и и когато го намериш НЕГО -ИСТИНСКИЯ му подари чувствената си и нежна душа.Не страдай,не си струва.От къде знам ли???
    Знам защото и аз се "смях за да не заплача".
  • много хубаво и чувствено хареса ми
  • ...,който не те заслужава.Ненужна и излишна не може да бъдеш!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...