Раэочарование...
Как тежко е да се почустваш ненужен, излишен на света.
С тъмнина в живота да пристъпваш, да бъде тъмна любовта.
Сълзи горещи капят от очите
и устните беэмълвно да проклинат:
"В ада нека всички да горят те
и от любов нещастна да загинат!"
Лицето бледо е, с мъка покрито.
Очите хлътнали със сълзи напоени.
Сърцето стенещо в болка обвито.
Ръцете - свити, кървящи, наранени.
И плаче всичко в мене
и цялата от обич съм обляна.
Последна обич в сърцето стене.
От тебе исках аз да съм желана.
И колко ужасно е да чуе моето сърце,
че женен си ти за друга.
Като гръм от ясното небе
разбрах, че имаш ти съпруга.
Разбрах и дълго аз се смях,
смях се от мъка, за да не заплача!
Но вътрешно в себе си се разпилях.
Към смъртта едва да не закрача.
Желая щастие в живота ти да има,
въпреки че това бяха мойте мечти.
Да бъде тя твоята любима,
щастлив дано да бъдеш ти!
И времето не ще да излекува
раните дълбоки на сърцето.
Но бурната любов не се страхува,
за жалост всичко е проклето!!!
Посветено на Митко
С тъмнина в живота да пристъпваш, да бъде тъмна любовта.
Сълзи горещи капят от очите
и устните беэмълвно да проклинат:
"В ада нека всички да горят те
и от любов нещастна да загинат!"
Лицето бледо е, с мъка покрито.
Очите хлътнали със сълзи напоени.
Сърцето стенещо в болка обвито.
Ръцете - свити, кървящи, наранени.
И плаче всичко в мене
и цялата от обич съм обляна.
Последна обич в сърцето стене.
От тебе исках аз да съм желана.
И колко ужасно е да чуе моето сърце,
че женен си ти за друга.
Като гръм от ясното небе
разбрах, че имаш ти съпруга.
Разбрах и дълго аз се смях,
смях се от мъка, за да не заплача!
Но вътрешно в себе си се разпилях.
Към смъртта едва да не закрача.
Желая щастие в живота ти да има,
въпреки че това бяха мойте мечти.
Да бъде тя твоята любима,
щастлив дано да бъдеш ти!
И времето не ще да излекува
раните дълбоки на сърцето.
Но бурната любов не се страхува,
за жалост всичко е проклето!!!
Посветено на Митко
© Грета Стоилова All rights reserved.
