26 abr 2009, 15:55

Раираното чело на живота ти...

  Poesía
943 0 31


Раираното чело на
живота ти
открито се присмива
в огледалото.
"Продължение" се крие
някъде,
но малко тъжно си е
остарялото.



И бръчки от усмивки
(през годините)
редят се пъзелно по листи
неизписани.
Чертаят и сортират в теб
проблемите,
но знайно е, че ти си
сценаристът им.



Редиш и пренареждаш умно
ролите
в трагикомедия "Живот"-
уж смислена.
Понякога оплакваш
свойта Обич,
понякога отхвърляш роли
истински.



Опитваш да заплачеш,
а не можеш,
че пелена над теб се е
разстлала -
покрила е изцяло твойта
воля -
отприщила в очите
водопада.




Макар и сухи да са в теб
зениците
като пресъхналите кладенци
в оазис,
по теб препускат мними жадни
конници
и търсят Бог
в душевния
параклис.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...