Раираното чело на живота ти...
Раираното чело на
живота ти
открито се присмива
в огледалото.
"Продължение" се крие
някъде,
но малко тъжно си е
остарялото.
И бръчки от усмивки
(през годините)
редят се пъзелно по листи
неизписани.
Чертаят и сортират в теб
проблемите,
но знайно е, че ти си
сценаристът им.
Редиш и пренареждаш умно
ролите
в трагикомедия "Живот"-
уж смислена.
Понякога оплакваш
свойта Обич,
понякога отхвърляш роли
истински.
Опитваш да заплачеш,
а не можеш,
че пелена над теб се е
разстлала -
покрила е изцяло твойта
воля -
отприщила в очите
водопада.
Макар и сухи да са в теб
зениците
като пресъхналите кладенци
в оазис,
по теб препускат мними жадни
конници
и търсят Бог
в душевния
параклис.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
