27 ago 2009, 11:59

Рай

584 0 1

Красотата дойде на земята

с искряща от чувства  душа,

покрита с бяла пелена.

 

Беше ден без нощ роден

с отблясъци от горящи сърца,

пропит с аромат свещен.

 

Морето бе без сянка

с бледи безшумни брегове,

съшито от наши грехове.

 

От  звезди лишено небето

с далечни безбройни светове,

дарено с божии цветове.

 

Гората леко ромолеше

с тихи приглушени гласове,

обвита в прелестна  дъга.

 

Сред тях бяха Той и Тя

с обновени призрачни  тела,

лишени от болка и тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Малинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...