27.08.2009 г., 11:59

Рай

581 0 1

Красотата дойде на земята

с искряща от чувства  душа,

покрита с бяла пелена.

 

Беше ден без нощ роден

с отблясъци от горящи сърца,

пропит с аромат свещен.

 

Морето бе без сянка

с бледи безшумни брегове,

съшито от наши грехове.

 

От  звезди лишено небето

с далечни безбройни светове,

дарено с божии цветове.

 

Гората леко ромолеше

с тихи приглушени гласове,

обвита в прелестна  дъга.

 

Сред тях бяха Той и Тя

с обновени призрачни  тела,

лишени от болка и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...