27 авг. 2009 г., 11:59

Рай

583 0 1

Красотата дойде на земята

с искряща от чувства  душа,

покрита с бяла пелена.

 

Беше ден без нощ роден

с отблясъци от горящи сърца,

пропит с аромат свещен.

 

Морето бе без сянка

с бледи безшумни брегове,

съшито от наши грехове.

 

От  звезди лишено небето

с далечни безбройни светове,

дарено с божии цветове.

 

Гората леко ромолеше

с тихи приглушени гласове,

обвита в прелестна  дъга.

 

Сред тях бяха Той и Тя

с обновени призрачни  тела,

лишени от болка и тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....