Рай
580
0
1
Красотата дойде на земята
с искряща от чувства душа,
покрита с бяла пелена.
Беше ден без нощ роден
с отблясъци от горящи сърца,
пропит с аромат свещен.
Морето бе без сянка
с бледи безшумни брегове,
съшито от наши грехове.
От звезди лишено небето
с далечни безбройни светове,
дарено с божии цветове.
Гората леко ромолеше
с тихи приглушени гласове,
обвита в прелестна дъга.
Сред тях бяха Той и Тя
с обновени призрачни тела,
лишени от болка и тъга.
© Йордан Малинов All rights reserved.
