13 may 2021, 0:38

Райчо

  Poesía » Otra
604 0 0

                                           Райчо

                            (На бате Райчо)

 

Като слънце ти си за нас,

бате Райчо отново, пак изгря.

Пак усмихнат, малко понаведен,

радваш ни, усмихваш ни със слова.

 

Ще дойдеш тихо, бавно ще приседнеш,

в ръка с бастуна твоя стар другар.

Ще се усмихнеш, към нас ще погледнеш

с стихчета красиви за селото и стария дувар.

 

Че вече няма и дувари по селата,

и хората ги няма вече по нивята.

С тъгата по отминали години, не тъжи,

живей приятелю, както казваш- Бъди!

 

А после скромен бавно ще приседнеш,

изпълнил с радост нашите сърца.

Преди да тръгнеш пак нас ще погледнеш,

с благия си поглед изпълнен с топлота!

 

И с бастунчето полека лека, бавно,

ще тръгнеш отново да раздаваш доброта.

В душите ни е топло а навън е хладно,

защото нашия бате Райчо пак изгря.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...