Райчо

                            (На бате Райчо)

Като слънце ти си за нас,

бате Райчо отново, пак изгря.

Пак усмихнат, малко понаведен,

радваш ни, усмихваш ни със слова.

Ще дойдеш тихо, бавно ще приседнеш,

в ръка с бастуна твоя стар другар.

Ще се усмихнеш, към нас ще погледнеш

с стихчета красиви за селото и стария дувар.

Че вече няма и дувари по селата,

и хората ги няма вече по нивята.

С тъгата по отминали години, не тъжи,

живей приятелю, както казваш- Бъди!

А после скромен бавно ще приседнеш,

изпълнил с радост нашите сърца.

Преди да тръгнеш пак нас ще погледнеш,

с благия си поглед изпълнен с топлота!

И с бастунчето полека лека, бавно,

ще тръгнеш отново да раздаваш доброта.

В душите ни е топло а навън е хладно,

защото нашия бате Райчо пак изгря.