9 nov 2021, 19:01

Раждане 

  Poesía » Otra
498 0 3

Събуждам се от сънища, 
във сънища, 
щастлива, че съм била,
животът леко ме придърпва,
проплаквам,
вече съм на свобода,
червената утроба
вече е слънцето
и се храня с нейната светлина,
дишам изпаренията на дърветата,
не мога да ходя,
все още мога да летя,
мисля във минало време,
виждам познати души,

но не и лица.
Чудо ли съм?
Държат ме още за ръка,
после ще ме пуснат,
ще бъда сама,
но родих се,
ще живея
и после ще се разпръсна 
отново във прахта.

© Teodora Andreev Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??