Събуждам се от сънища,
във сънища,
щастлива, че съм била,
животът леко ме придърпва,
проплаквам,
вече съм на свобода,
червената утроба
вече е слънцето
и се храня с нейната светлина,
дишам изпаренията на дърветата,
не мога да ходя,
все още мога да летя,
мисля във минало време,
виждам познати души,
но не и лица.
Чудо ли съм?
Държат ме още за ръка,
после ще ме пуснат,
ще бъда сама,
но родих се,
ще живея
и после ще се разпръсна
отново във прахта.
© Teodora Andreev Всички права запазени