25 feb 2017, 13:39

Райски копнежи по Ада

  Poesía
1.6K 11 20


                            На С.


Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава.

 

Носи дръзка пола от дантела,
под която бедрата ѝ светят.
Същността на живота приела,
всеки смъртен за грях ще подсети.

 

Разкопчава си третото копче
с най-небрежния жест на девица,
за да може без ръб да наточи
на клюкарките злите езици.

 

Като ябълка райска ухаят
всички нежни извивки по нея.
Късна дяволска страст ще познае
всеки, който за ласки копнее.

 

Тя върви – разкопчана и боса –
недописана още балада...
Криволичещ тегел от въпроси,
или – просто покана за Ада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...