28 may 2006, 13:58

*Райски кът*

  Poesía
977 0 5

*Райски кът*


В едно забутано селце,

в къщичка една,

там бие едно сърце

и лудо ври във вените кръвта.

 

И сякаш приказка е,

а може би е рай,

мечтана свобода е,

забавленията – тук нямат край.

 

А хората учудващо щастливи

работят чак до мрак,

но вечер кръчмата зове ги,

с жадна глътка те отпиват пак.

 

За миг забравят всяка мъка,

омаяни от завладяващата нощ,

усмихнати, подават си ръка,

танци, страсти – всичко е разкош.

 

Как красиво тук е нощем,

обсипано с лудуващи души,

как хубаво е да можем,

да живеем в скромност и да сме добри.

 

За това обичам да съм тук,

в това селце, в тази къща,

сякаш не е реалност, а свят е друг,

в който мека топлина сърцето ми обгръща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...