May 28, 2006, 1:58 PM

*Райски кът*

  Poetry
974 0 5

*Райски кът*


В едно забутано селце,

в къщичка една,

там бие едно сърце

и лудо ври във вените кръвта.

 

И сякаш приказка е,

а може би е рай,

мечтана свобода е,

забавленията – тук нямат край.

 

А хората учудващо щастливи

работят чак до мрак,

но вечер кръчмата зове ги,

с жадна глътка те отпиват пак.

 

За миг забравят всяка мъка,

омаяни от завладяващата нощ,

усмихнати, подават си ръка,

танци, страсти – всичко е разкош.

 

Как красиво тук е нощем,

обсипано с лудуващи души,

как хубаво е да можем,

да живеем в скромност и да сме добри.

 

За това обичам да съм тук,

в това селце, в тази къща,

сякаш не е реалност, а свят е друг,

в който мека топлина сърцето ми обгръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...