4 oct 2017, 19:10

Рак

  Poesía
557 2 4

Любовта е
измамна тежест,
стъпвам на пръсти
по таваните ти,
ако продължавам така,
ще хвана рак на настоящето.
Всички се опитваме
да бъдем нещо повече
за някой друг,
по-добре е да живееш сам с куче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Старанието, никога не е любов.
    (Навярно затова така тежи)
    Единият е повече готов
    да се раздава даже да боли...
    Не е любов, а страх от самотата
    (която би избягала чрез куче)
    Илюзия под прах със стара дата.
    Човек от грешките си все се учи...

    Интересно ми беше да прочета...
  • И това е живот!
  • и аз така
  • Много нелечимо звучи...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...